Абу Даби

Всеки път, когато поемаме към непознато място си мисля, че трябва да записвам на листче очакванията си, как си представям мястото, какво мисля, че ще почувствам, когато видя с очите си, това, за което съм чела в пътеводителите. Никога обаче не го правя. Но и да бях написала нещо за Абу Даби, разликата от очакванията ми, до това, което видяхме, щеше да е неописуема.

Абу Даби е столицата на едно от седемте Емирства, но и столица на държавата Обединени Арабски Емирства. Много мои познати смятат, че Дубай е столицата на държавата, поради факта, че е по-популярен за българите, но не е така.

Влизаме в града по огромни булеварди, обградени от небостъргачи с космическа височина. Веднага прави впечатление, че тук кипи истински модерен, арабскo-светски живот, този, който търсехме да видим. Няколкото дни, прекарани в Дубай, ни накараха да мислим за Емирствата като за някаква стерилна среда с никакъв шанс да се докоснеш до живота на местните. Тук обаче не е така. Сега разбираме, защо Дубай е наричан туристическата, а Абу Даби истинската, административната столица на ОАЕ.

Настаняваме се в луксозния Shangri–La Hotel, Qaryat Al Beri, нали сме на сватбено пътешествие 🙂 Хотелът, освен че е с шест звезди е разположен и на брега на Персийския залив, срещу световноизвестната бяла джамия, която е последният дом на последния шейх, бащата на Емирствата- шейх Зайед бин Султан ал Нахая. Султанът бил мечтател, който съумял да превърне изцяло пустинната държава в дестинация от световна величина. Мислили го за фантазьор, когато заговорил за добив на петрол и за превръщането на Емирствата в държава от белия свят. След откриването на нефта обаче и началото на добивът му,  страната без капчица вода за няколко години се превръща в истински рай в очите на останалия свят. Малко са хората в историята, за които се сещам, да са се справили толкова успешно с нещо на пръв поглед абсолютно немислимо.

За хотела ни няма какво повече да се каже, освен, че е наистина шест-звезден. Обслужването, обзавеждането в апартаментите, персоналът, гледката… Горещо го препоръчвам на всеки, който обича лукса и изисканото обслужване или пък празнува меден месец 🙂

Тук сме точно три дни и имаме съвсем малко време да посетим набелязаните за целта места. Разбира се, най-напред отиваме да да видим бялата джамия отблизо. Гледала съм я вече цял ден в далечината от шезлонга ми в хотела и не спирам да мисля колко невероятно изглежда и за какъв човек трябва да е построена , за бъде толкова величествена. Когато обаче се запознавам подробно с историята за шейх Зайед, за чийто последен дом е построена, си давам сметка, че това е най-малкото, което хората тук са могли да направят още приживе за него. Изумително!

Точно така се чувствам и когато таксито ни оставя пред джамията. Изумена! Няма да описвам чувствата си подробно, защото само ще се изгубя в думи.

Плахо пристъпваме по белия мрамор и въздишаме от удивление. Тутакси ни посрещат арабски жени и ме забулват изцяло с черно фередже. Никоя жена не може да пристъпи разсъблечена в джамията. Позволено е да се вижда единствено лицето. Мъжът ми искрено се забавлява с новата ми одежда, докато не му се налага да ме потърси по някое време, изгубена в тълпата. Единственият шанс да се открием обаче е аз да отида при него, понеже всички жени сме облечени по един и същ начин 🙂

Дошли сме точно навреме, защото разбираме, че имаме едва половин час да постоим в джамията отвътре, точно в 12 на обяд започва молитва и всички туристи сме помолени да излезем навън, за да не смущаваме молбите на вярващите. Стъпили сме върху най-огромният килим в света, който е тъкан ръчно от ирански жени, тежащ 47 тона и с размери 5 627 кв. м.!

По време на посещението ни през 2010 година, джамията притежаваше и най-големия полилей в света, украсен с милиони кристали Сваровски. Най-големият е вече в Доха.

Джамията е чисто бяла, изцяло мраморна, а стотиците стени и колони, които я украсяват вътре и отвън са инкрустирани  с хиляди мраморни цветчета.

Разходката по крайбрежната 11-километрова улица, наречена „Корниш“ е задължителна част от посещението тук. Тя разделя опасания с палми невероятен плаж от модерния град. Невероятно е, че само преди 80 години Абу Даби е бил едно малко рибарско селище.
Абу Даби е дом на хотели от всички хотелски вериги, но безспорно най-невероятният и обявен за един от най-скъпо строените хотели в историята е Емирейтс палас. 114-те му купола се виждат от много далеч, а обзавеждането му е изцяло от мрамор и чисто злато! Абсолютно задължително е да отидете да го разгледате. Сетихте ли се вече за хотела от „Сексът и градът“?

Каквото и да си говорим, Абу Даби и Дубай, които посетихме един след друг, се оказаха един нов за нас свят, свят, в който всичко на пръв поглед невъзможно, тук е придобило реални и истински форми и очертания.