Закинтос- островът на костенурките

Пътуването до oстров Закинтос е дълго и напоително, както се казва! Преди да тръгнете на път, вярвам проверявате колко са километрите до крайната ви цел. Цифрата, която се вижда в упътването за стигане до там обаче, може сериозно да смути, че и да откаже дори много ентусиазиран пътешественик. 900 км. се изписват на екрана! Когато обаче се върнете от острова, ще си дадете сметка, че всяка секунда път до там си е заслужавала!

Най-напред трябва да стигнете почти до Солун. Преди да влезете в Солун, внимавайте да не тръгнете в грешна посока и да пропуснете табелите за Атина (първата отбивка вдясно). Табелите, които ви интересуват, след като изберете правилния път са вече Veria,  Kozani,  Grevena,  Ioanina. Въоръжете се с  търпение да прекарате много часове на дълга и скучна магистрала (скучна, защото няма нищо за гледане). Магистралата е само на няколко години, но е съкратила часове преход из планините , през които минава. Ще оцените това чудо на инженерната техника, ако само за миг погледнете настрани и си представите, че до преди няколко години хората са минавали по стария път, лъкатушещ отдолу. Ще има моменти, в които си мислите, че попадате в безкраен тунел, понеже има места, на които десетки километри карате само в тунели, излизате от единия като да си вземете въздух и се гмурвате веднага в другия, а рекордьорът е  с дължина 4.7 км.!

Отбийте се от магистралата преди да стигнете Йоанина, защото ако не го направите, пътят направо ще ви заведе в Игуменица, от където ще стигнете до о. Корфу, вместо до Закинтос. При Йоанина се отбивате от магистралата за Arta и следвате маршрута: Amfilochia – Agrinio – Antirio . Между градчетата Антирио и Рио се простира дълъг почти 3 км. модерен мост, който отделя Гърция от п-в Пелопонес! Когато се върнах от там прочетох, че Рио Антирио е най-големият мост в света, окачен на стоманени въжета, издържащ на земетресения над 7-ма степен по скалата на Рихтер, както и на сблъсък с кораби. Имайте предвид, че за удоволствието да минете по този мост трябва да платите 24 евро (двупосочно). Другият начин да се прехвърлите на п-в Пелопонес,  е да се качите на ферибот под моста, което ще Ви отнеме обаче доста време в чакане, качване и слизане.

След като минете по моста се огледайте за табели за Patra или Pyrgos. Всъщност няма да стигате до Пиргус, но това е единствената табела, която трябва да следвате преди да стигнете Килини, пристанището, от което ще се качите на ферибота за о. Закинтос, табела Килини до самото Килини няма, такава се появява в храсталаците след градчето Lechena и то на 500 м. преди отбивката за пристанищния град. „Пристанищният град“ е всъщност едно малко селце, в което живее някой и друг човек, има 2-3 магазина и силно казано бар на самата главна улица, където можете да почакате следващия ферибот, когато изпуснете този, за който сте бързали (както се случи с нас 🙂

Фериботите от Килини за о.Закинтос са много повече в сезона, отколкото извън него. В месеците извън сезона (юни, юли и август) фериботите са само 4 пъти на ден, затова се информирайте предварително за разписанието им. Извън сезона фериботите са в 8 сутринта, 12 на обяд и още 2 до края на деня!

      Таксите, които ще платите за да стигнете и да се върнете от Закинтос не са кой знае колко:

• таксите за магистралата са около 14 € в двете посоки,
• такса за моста Antirio – Rio – 24 € в двете посоки,
• такса за ферибота от Килини за кола – 76 € в двете посоки,
• билетът на човек за ферибота е 16 € в двете посоки, ако вземете двупосочен билет. Имайте предвид, че двупосочният билет за ферибот излиза по-евтино, но пък сте задължени и в двете посоки да се возите с една и съща корабна компания!

Пътуването от пристанищата на Килини до това на  Закинтос отнема около 1 час.

Посреща ни чисто и спретнато пристанище с амфитеатрално разположено градче над него! Точно така съм си го представяла! Столицата на острова!

Закинтос е в силно земетръсна зона, както и всички Йонийски острови. Най-силното земетресение там се е случило на 12 август 1953 с магнитуд 7,1 по скалата на Рихтер. Разрушени са били всички сгради в Закинтос с изключение на една църква- Св.Димитър, сградата на Гръцката банка и училище в самият град Закинтос, звучи доста кошмарно, нали? От тогава на острова са въведени много строги правила за строеж! Ето защо столицата Закинтос изглежда толкова нова и спретната, там няма никакви стари сгради. Всичко на острова се свежда до преди и след земетресението през 53-та! Всеки може да ви разкаже за него, това е основното, което описват пътеводителите за историята на острова!

Слизайки на  пристанището попадаме в някаква голяма бъркотия в иначе спокойния остров, фериботът бълва стотици хора, коли, автобуси и камиони и всички дружно се отправят, който за къде е,  по тесните островни улички.
Другият начин да дойдете на острова е да летите със самолет и да кацнете на летище Закинтос. Летището е буквално на метри от хотелите, затова не се учудвайте, ако кацащият самолет отвее перчема ви докато се разхождате 🙂 Лятото тук долитат чартъри, водещи всякакви народи, понеже островът е изключително популярен.

Островът е известен в цял свят с костенурките Карета-Карета, които снасят яйцата си тук. На някои от плажовете не можете да лежите сутрин до 9 часа и вечер след 19.00, като на плажа в Tsilivis например. Много от плажовете на острова са защитена зона и в никакъв случай не можете да забождате чадъра си свободно в пясъка! Костенурките можете да видите единствено от лодката си по време на някоя от допълнителните екскурзии например, които се предлагат на острова. Истински късмет е да успеете да зърнете една такава огромна костенурка. Тази, която ние видяхме за секунди от лодката, ми се видя огромна, а цветът й във водата изглеждаше електриково зелен! Беше много впечатляващо!

Плажовете на острова са типично гръцки! Сивкав до чернеещ пясък, широчината им е обикновено 2-3 метра, не повече! На много малко места има по-широки и по-хубави плажове. Такива са в Цивили, Лаганас (плажната ивица на Лаганас е обявена за национален морски парк, заради гнезденето на костенурките тук.

Още втория ден направихме почетна обиколка на острова. Спирахме в Tsilivi, Porto Kukla, Kalamaki и разбира се в Laganas, най-оживеният град на острова, пълен с магазини, заведения, барове и кръчми. Това е единственото място на острова,  в което кипи някакъв нощен живот! Всичко описано до тук  се случва само и единствено в източната част на острова. Това е основното, което отличава Йонийските от другите гръцки острови- източната им част е по-равнинна и по-населена, а западната е почти непроходима и необитаема, но там пък се намират най-уникалните плажове! Пътищата между малките градчета се вият из огромни маслинови гори и често те обзема чувството, че си попаднал в лабиринт, от който няма излизане! Накъдето и да се обърнеш- маслинови дървета!

Черешката на тортата се оказа краят на екскурзията ни- заливът Навагио от високо! Оказа се, че за да отидем до това специално изградено съоръжение, от което се вижда невероятният залив от птичи поглед, трябва да отидем до западната част на острова! Скоро разбрахме, че малкият на картата остров е доста костелив орех, не си мислете, че пътят, който в Гугъл мапс е обозначен като 20 километров се изминава ей така. Извиха се едни завои, едни стръмни тeсни пътища, заизкачвахме се през едни гори, нямахме търпение да спрем и да слезем на земята! Всяка секунда от пътя обаче си заслужаваше! Гледката беше неописуема! Всички занемяхме! Нямаше да спим от вълнение, че на следващият ден и ние щяхме да се къпем в залива долу!

Дойде дългоочакваната екскурзия с крайна цел- залива Навагио. Та нали заради него бяхме тук? До залива, врязан в стръмните и високи скали  не може да се стигне по никакъв друг начин, освен по вода. Фериботите, които водят до залива тръгват от града Закинтос. Търпеливо изчаквате да се напълни ферибота, заемате подходяща позиция на подходяща седалка от лявата му страна, понеже всичко, което ще се случва през този ден ще се случва от ляво /на отиване/ и се отдавате на преживяванията си! През цялото време фериботът се движи близо до брега, а екскурзоводите не пропускат да ви кажат по нещо за всяко място, покрай което минавате!

Определено най-впечатляващото, което ще видите по пътя за Наваджио са Сините пещери, или сините пещери на Волимес, по името на градчето, до което са разположени! Водата е подкопала варовиковите скали и е образувала невероятни кухини, в които могат да ви разходят с малка лодка, както и да поплувате във вътрешността на пещерите! Фериботът спира за известно време, за да се полюбувате на гледката и да увековечите преживяването си и се отправя бавно към най-чаканото място…

Световноизвестният залив на корабокрушенците. Типично по гръцки, където всяка песъчинка е реликва и историята за корабокруширалия кораб е доста измислена, но местните разказват, че всъщност това е бил кораб пълен с контрабандни цигари, заседнал и изхвърлен на сушата. Не са го махнали, което се е оказал доста умен ход! Ръждясалите останки от кораба изглеждат неописуемо впечатляващi на фона на чисто белия пясък в залива!

Никой нямаше търпение корабът да спре, за да слезем при хората, които друг кораб чакаше да отведе … Никога не бях виждала подобна синя вода. Съчетанието от няколко неща правят гледката неописуема: белите варовикови скали, извисени над залива, снежно белите камъчета, образувани от миенето на скалите и кристално чистата вода, която ги мие. Имахме само един час! Абсолютно недостатъчно дори само за да се опомниш къде си! Плувахме като невидяли в синята вода, влизахме и излизахме, направихме стотици снимки зад кораба, пред кораба, пред скалите, зад скалите…

Това, което със сигурност знам е, че корабът на връщане е тежал много повече заради всичките бели камъни, които всеки беше взел със себе си за спомен!

И другото нещо, което знам със сигурност е, че някой ден пак ще ида там!