Луксор и Карнак

Дойде ред на голямата екскурзия, която чакахме с нетърпение. На 300 км. западно от Хургада, разположени на двата бряга на самия Нил се намират Луксор , Карнак и Долината на царете, които са приемниците на стара Тива, столицата на Древен Египет, възхвалена от Омир в Илиада.

Тива е столица на Египет по време на Средното и част от Новото царство. На върха на славата си, Тива е бил най-големият град в Египет с почти милионно население. Просъществувал е около 500 години, до към 1069 г. пр. Хр. до управлението на последния Рамзес. Веднага след това столица на Египет става Мемфис, а Тива след няколко века е изоставена напълно и то до  такава степен, че потъва напълно в пясъци. Чак през 18 век, експедицията на Наполеон я разравя буквално от пепелта и открива древните храмове. Новината бързо обикаля света и археолози, богаташи и пътешественици се втурват насам. Луксор и долината пък започват да посрещат потоци от хиляди туристи.

Екскурзията ни от Хургада започва в 4 часа сутринта. До разсъмване вече сме прекосили 300 км. от пустинята Сахара. Пътуване не без приключение, разбира се. Автобусът ни кара без фарове през цялото време и няколко пъти се разминаваме на косъм от сблъсък с идващ такъв насреща, на един завой направо ми се изправи косата, понеже при разминаване в Египет шофьорите само си присветват с фарове, през цялото останало време те не са включени. Понеже бяхме на първата седалка зад шофьора, всяко такова присветване в тъмното в последната секунда ми се стоварваше като мълния.

Сахара тук е безлюдна. Накъдето и да се обърнеш- пясъци. Не мога да преценя по кое време от пътя, автобусът спря за почивка. На мястото със сигурност живееха и хора, понеже щом спряхме веднага ни обградиха египтяни с някаква странна порода ниски магаренца. Предлагаха ни да се качим да се повозим, но на никой не му беше до возене на магаренце толкова рано сутринта. Всеки бързаше да вземе кафе, което да го събуди, за това което предстоеше…

Пътят достига река Нил при град Кена и оттам на юг до Луксор и Карнак се движим само покрай реката. Пейзажът автоматично се променя. Жълтият пясъчен цвят се сменя със зеленината на захарната тръстика, която местните отглеждат. Реката е единствената възможност за напояване в страната, съответно живот има само около нея и на изток по самото крайбрежие, от което идваме. Тръстиката се реже и се трупа в това, прилично на влак превозно средство, и по тесни железни коловози се изнася от полетата. Имахме много интересна случка с пътуваща пред нас каруца, напълнена с тръстика. Екскурзоводът ни спря автобуса, извика на човека пред нас и той спря. На всеки в автобуса беше раздадено по парче тръстика и по-любопитните веднага опитаха от новото нещо. Ще ви призная, че беше отвратително. Няма с какво да го сравня, затова няма и да се опитвам. Опитайте и вие, когато отидете натам.

Луксор и Карнак са разположени на левия бряг на река Нил, но най-напред ни водят на Западния бряг, за да разгледаме Долината на Царете. Преминаваме през мост над река Нил. Чувството е странно, понеже се намираме над най-дългата река в света. Спираме на моста да се снимаме.

За своята ориентация използвах тези две карти, които най-добре описват местността. Първата е обща на източния и западния бряг, а втората карта подробно описва  най-важните забележителности от западната страна на реката.

Пътят, който води до Долината на царете е осеян със забележителности. Спираме най-напред до Колосите на Мемнон- две огромни 18-метрови  каменни статуи на фараона Аменхотеп и сина му Тутмос, като всяка от статуите е изсечена от един единствен каменен блок. Това са последните останки от някогашен огромен погребален комплекс на Аменофис. Те служели за стража на храма. Статуите са силно разрушени от преливанията на Нил всяка година, стари картини ги описват залети от вода. След земетресение още преди новата ера дясната статуя е леко увредена и се носи легенда,  че в следствие на това увреждане, сутрин, на разсъмване, статуята започва да издава звуци, наподобяващи пеене или човешки шепот, вероятно свързано с повишаващите се температури и изпаряващата се роса от камъка. Легендата за пеещите колоси, разбира се им донася голяма слава и днес са задължителна спирка за всички туристи, които са се  запътили към Долината на царете.

Следващата ни спирка по пътя е Храмът на Хатшепсут- първата жена фараон, управлявала Египет 21 години. Хатшепсут се обличала в мъжки дрехи и носела фараонска брада, известна е в историята с добрите си дела и грандиозните строежи, които е предприела. Дъщеря е на Тутмос 1-ви и мащеха на Тутмос 3-ти, който заличава всички оставени от нея следи, след смъртта й и възкачването си на престола. Постройката на храма се състои от три издигащи се една над друга тераси, които на най-високото ниво се съединяват с огромни варовикови стени.. В Древността сфинксове са ограждали пътя от река Нил чак до храма, а върху терасите са растели дървета мирта и са се издигали пищни фонтани. За съжаление нищо не е останало от този величествен храм, почти всичко е изградено наново в наши дни, това е и причината храмът да изглежда доста модернистично. Много любопитен е факта за намирането на мумията на царица Хатшепсут на един от етажите на музея в Кайро. Мумифицираното й тяло е открито съвсем случайно в цяла купчина други тела, след като хиляди други с години са го търсили в пясъците на Долината на Царете.

Отправяме се към крайната си цел на Западния бряг- Долината на Царете. В планините зад Тива се намират множество малки долини, но тази е най-известната. В нея са погребани всички фараони от Новото царство в периода от около 1539 г. пр.н.е. до 1075 г. пр.н.е.  като това е най-могъщият период в историята на Древен Египет. Открити са до момента 62 гробници, като най-старата е тази на Тутмос I, открита през 1899 г. Всички фараони от Осемнайста до Двайста династии или от Тутмос III, с изключение на Ехнатон, са погребвани тук. Предназначението на на тези толкова тайно вкопани гробници е да запазят мумиите на фараоните за вечни времена. Гробниците и местността добиват  популярност, когато през 1922 година Хауърд Картър открива гробницата на  Тутанкамон. Тази гробница е първата открита такава, почти незасегната от грабителите, за разлика от други, които са открити напълно ограбени и осквернени от вандали през вековете. Сюжетът на много съвременни филми е свързан с търсенето на съкровища в Долината на Нил. Днешната легенда за „проклятието на фараоните“ води началото си именно от Картър, чийто екип се разболява и умира от местен вирус, докато провежда археологически разкопки. В изсъхналата на пръв поглед от слънцето планина се намират едни от най-големите археологически богатства на земята. Пръв Тутмос I въвел практиката гробът на фараона да не е в погребален храм, а в тайно място – обичай, който бил възприет от всички следващи владетели. Покоят на фараоните обаче бил неспокоен, понеже историята на Долината на царете е история на непрестанно ограбване и плячкосване. Щом хората разбирали, че покоят на владетеля им е нарушен, премествали фараона и всичките му богатства от едно място на друго. Така Рамзес III например бил погребван три пъти.

Пристигаме и ние в Долината на царете. В подножието на планината, на голям паркинг,  автобуси бълват хиляди туристи. Осигурено е и влакче за тези, които не искат да вървят, което да ги откара до възвишенията. Ние извървяхме пътя пеш, за да му се насладим максимално.

На туристите е разрешено да влязат само в някои от гробниците, понеже се предполага, че в тези, в които хората влизат влажноста е удвоена, а това е пагубно за съхранението на археологическите богатства. До всяка една от гробниците се върви по много труден път, някои са абсолютно недостъпни и е изумително как са били издълбани в скалите на такава височина. Всяка гробница е проектирана така, че да напомня влизането в подземното царство, с наклонен коридор надолу, по който се влиза в предверие или различни зали с колони, които пък водят към погребалната зала.

По много стръмна, почти отвесна дървена стълба, специално изградена за случая се качваме до една от най-важните гробници в долината, тази на Тутмус 3-ти, доведеният син на царица Хатшепсут, който я наследява след смъртта й. Тутмус 3-ти е един от най-великите фараони на Еипет. Гробницата му е построена на 30 метра над замята и може да се стигне до нея само по много стръмна стълба. Дървеното съоръжение е препълнено от плувнали в пот туристи, които се държат с едната ръка за перилата, с другата ръка носят вода, толкова необходима в 40 градусовата жега. След катеренето нагоре, следва почти отвесно спускане по издялан в скалата  коридор. Точно преди входа й има пропаст, над която археолозите са построили подвижен мост, за да може да се мине. Изумително! Цялото катерене си заслужава, за да влезем в овалната погребална зала със запазени надписи по стените. Тутмус 3-ти е един от първите фараони погребан в долината на царете.

Влизахме в гробници, в които непокътнати от векове лежат саркофази, а рисунките по стените са запазени като че са нарисувани ей сега. Учените и днес  не могат да открият тайната на съставките на качествените бои, с които са изрисувани стените и таваните. Чувството е невероятно. Не може да се снима, и с право, мястото не е за снимане, а за гледане. Помещения, изрисувани от пода до тавана със загадъчни рисунки, които изобразяват задгробния живот. А като си помисля и че тези подземни стаи са били препълнени със съкровища…

Изумени от видяното се отправяме към източния бряг. Прекосяваме Нил с местна туристическа лодка, която кара туристите от единия до другия бряг.

Старата египетска столица Тива била разделена на две от канал – на юг се намира Луксор, а на два километра на север Карнак. Единственият спомен от блясъка на някогашния Луксор  сега е грандиозният храм, разширяван от Тутмос III и завършен от Рамзес II. Храмът в Луксор е свързан с този в Карнак с дълга алея от сфинксове с глави на овен. Пред него се издигали два обелиска, от които само единият е все още там. Другият отдавна е отнесен като плячка в Париж и сега краси площад „Конкорд“. Храмът в Луксор е бил в сърцето настолицата Тива. Строежът му е започнал Аменхотеп 3-ти, управлявал в периода 1390-1252 г. пр. Хр, същият който е построил и изчезналия напълно още по-голям храм на Западния бряг, за който ни напомнят единствено онези 2 грамадни колоса. Храмът в Луксор също е открит едва през 18 век. Беше невероятна историята, която разказа екскурзовода ни за цяло село, което е било построено върху храма, затрупан изцяло от пясъци, къщи, построени върху капителите на колоните отдолу. Премахнати са и селото и хиляди тонове пясък, за да можем да видим това чудо днес.

На около 3 км северно от храма в Луксор се намира комплексът в Карнак, най- големият храмов комплекс в света.

Нужен ви е поне половин ден, за да обходите това невероятно място, столица, място за поклонение, резиденция на фараоните, място пълно с невероятни истории. Няма да се спирам подробно на нищо, но само ще кажа, че храмът в Карнак превъзхожда напълно всеки от останалите монументи в Египет. Човешкият ум се оказва неспособен да си обясни как е построено това и с помощта на какво. Най-потресаващата гледка тук, е голямата хипостилна зала в центъра на храма. Цялата настръхнах, когато ни се изпречи насреща. Това е едно от най-невероятните неща, които съм виждала. 134 колони високи по 15 до 21 метра. Нужни са разперените ръце на няколко човека, за да обгърнат само една от тях. Тези колони в Древността са поддържали таван и мястото е било затворено. Невероятно!

В храма се намира и до днес Свещено езеро, в което по време на празници плува лодка със статуята на бога Амон. В Древността езерото е осигурявало необходимия запас от вода на храма, а и водата, необходима на жреците за всекидневните им ритуали. Пълни се от подземни води.

Най-много туристи имаше около каменния Скарабей, който се обикаля седем пъти за щастие 🙂 Е, обиколихме го и ние. Последната ни обиколка в Египет. Поне за сега!