Хургада, пустинята и Червено море

Сбогуваме се с Кайро и поемаме на път към курорта Хургада, който ни очаква на около 500 километра по-на юг. Трансферът с автобус отнема около 5-6 часа, но пък почти през цялото време пътят е долепен до самото Червено море, което ни помогна да се настроим за слънцето, плажа и почивката, която предстои.

Пристигаме в Хургада късно вечерта. Доста е студено и се очудваме, като виждаме къпещи се в морето туристи, но още на следващия ден и ние се нагаждаме към условията и градусите тук и слагаме банските 🙂 . Фактът, че в пустинята е много горещо през деня и доста хладно през нощта е известен на всеки, но като го усетиш върху кожата си неподготвен е съвсем различно…

Хотелът ни Sunny Days El Palacio **** се оказва доста приличен. Морето образува лагуна, която навлиза изцяло в територията му или хотела е опасал лагуната, не знам кое е по-правилно, но това е абсолютно без значение, защото излизаш от стаята си и се цопваш в топлата вода 🙂

А водата….Водата в Червено море е чиста и прозрачна и всевъзможни цветни красоти плуват заедно тебе. Хургада е най-популярният курорт на Египет и привлича туристи от цял свят целогодишно. Причината са климатът и чистото Червено море, което е изключително популярно сред водолазите и любителите на морската флора и фауна. Цветните рибки и корали се виждат без да е нужно да се потапяте във водата. Коралови рифове са разположени до самия бряг и могат да се видят и докоснат без да имате специална екипировка. Добре е обаче в морето да влизате със специални обувки, които можете да купите от всеки магазин тук. Коралите са много проклето нещо, когато стъпите с бос крак на тях 🙁

Слънцето през февруари не е  такова, каквото си го знаем ние, а някак бледо и негреещо достатъчно. Причината е, че по това време тук е зима. Въпреки, че не изглежда като да грее, всъщност е доста топло, а и фактът че в България е февруари и градусите са под нулата, допълнително подклажда чувството ни за щастлива почивка 🙂

Дните за почивка ще прекараме основно на шезлонгите. Лежим под палмите с часове, а единственото, което нарушава спокойствието ни са местните масажисти, лодкари, аниматори, всякакви местни, за които личното пространство не означава нищо. Египтяните не знаят що е това лично пространство. Докато си спите на шезлонга неусетно се събуждате от крясъци „Масаааж, масаааж сър“, когато ти очевидно спиш и нямаш абсолютно никакво намерение да си правиш масаж. Ние се забавляваме и не се сърдим, защото новата култура ни е много интересна.

Хората в Хургада се изхранват основно от туризъм- дестинацията е целогодишна. Сезоните в Египет са топъл и още по-топъл, което идеално устройва туристите 🙂 И все пак най-доброто време за почивка там е от ноември до към март, в останалото време е страхотна жега.

Първият ни сблъсък с новата култура е храната. В ресторанта целодневно се предлагат най-различни храни, изнасят се по 13 вида ориз и разни други уж интернационални манджи, но нещо в подправките им все не ми угажда. Ресторантът на хотела е огромен, изборът от храна също, но всичките храни са сготвени със странни за мен подправки. Не случайно Египет е известен с тях, а египетските пазари са толкова популярни навсякъде. Наблягахме на сладките неща, които в целия арабски свят са толкова вкусни 🙂

Още на следващия ден решаваме да изследваме района. Вземаме такси след задължителните преговори за цена и поемаме към центъра на Хургада. Много вълнуваща се оказва разходката навън. Местни търговци, таксиметрови шофьори шумно те подканят да си купиш нещо или да се качиш в такси. В магазините местните търговци предлагат чай или кафе на всеки влязъл, с което те канят да поседнеш и да разгледаш техните неща, а като откажеш да се пазариш или да си купиш нещо от тях често се и сърдят. Пристигаме в центъра на Хургада и шофьорът ни предлага да ни вземе от същото място и в обратната посока, съгласяваме се, въпреки че не му вярваме, че ще дойде в уречения час и се вливаме в тълпата и улиците на центъра.

Още със слизането ми се случи много весела случка с местен продавач. Залепих се за първата сергия, впечатлена от много красив шал. Обявената цена за шала,  беше 15 долара, но аз имах в джоба си само и единствено 5 долара, които показах на търговеца и обясних, че нямам повече и в момента няма от къде да взема.  Мъжът ми крачеше бодро напред и нямаше как да крещя да се върне, нито пък ми се искаше да се връщам, ако го догоня. Продавачът започна да сваля цената на 12, после на 10, след това на 8 долара, а аз държах в ръката си 5-те долара и след всяка цифра му повтарях, че имам само 5 и или ми дава шала и получава 5 долара или си тръгвам, защото нямам повече пари. Накрая той много се натъжи, започна да ми обяснява, че така не се прави, че това не е бизнес и че го обиждам, не можело така, трябвало да се пазаря! Накрая ме накара да му обещая, че ще намеря отнякъде още 3 долара и на връщане от разходката ни ще му ги донеса! Казах му, че няма да се върна, а той беше убеден че ще се върна 🙂 Беше незабравимо…

Центърът е доста цивилизован на фона на районите, през които се преминава преди това. Голяма улица, площад, големи магазини на по няколко етажа, в които се предлагат почти и само сувенири под всякаква форма. Тук има магазини с два вида цени. В едните са обявените, които виждаш и плащаш, а в други стоките само са подредени, но за тях липсва цена и трябва да се пазариш. Ако сте майстор на пазарлъка ви препоръчвам втория вид, но ако не ви се занимава с това, влизайте в магазините с обявени цени, въпреки че в този случай ще платите доста повече от истинската стойност на съкровището, което ще купите.

Много предпочитани за подарък от туристите са прозрачните, стъклени шишенца, пълни с цветен пясък, който изобразява камили, пирамиди, палмички и каквото друго щете, истинско изкуство. Никой турист не пропуска да си вземе за спомен. Внимавайте с цените им обаче, варират много и много трябва да се пазарите 🙂 Едно и също такова шарено шише, може да се вземе за от 3 до 11 долара само в рамките на няколко метра сергии. Това, което ще ви направи впечатление е, усмивката с която местните вършат пазарлъка, удоволствието, което им доставя да бъдат търговци.
В Хургада се строи и то много. Една от основните причини е, че тук интересът към инвестиции от страна на руските граждани  е доста голям. Обясниха ни, че има цели руски квартали в Хургада. Цените на стоките, там, където са обявени са изписани на арабски, английски и задължително руски. Руска реч се чува отвсякъде, затова ако знаете езика, няма да имате никакъв проблем да се оправите тук. Заговорих за строителство, само за да ви покажа на какво скеле се натъкнахме. Тази снимка не е прецедент, както си помислих и аз в началото. Всички скелета на всички строежи, покрай които минахме бяха от дърво и въжета.

Нещо, което не трябва да пропускате, докато сте на почивка в Хургада е екскурзията, носеща гръмкото име Бялото слънце на пустинята 🙂 Тя представлява полудневно сафари в пустинята с препускане с джипове по дюните, екстремно шофиране на квадроциклети и двуместни бъгита, яздене на камила и запознаване отблизо с живота на бедуините в пустинята, посещение на мини зоопарк и терариум. Взеха ни от хотела рано сутринта и се отправихме към бедуинско селище навътре в пустинята. Шофьорът на джипа ни беше местен човек. Направи ни впечатление, че беше навлечен с вълнена блуза и куртка. Аз бях с потник и ми идваше да сваля и кожата си от жега, а слънцето едва се беше показало. Екскурзоводът ни обаче обясни, че за местните в момента е „люта зима“ и е разбираемо за тях. Тръгнахме от Хургада по асфалтов път, от който изведнъж  се отклонихме перпендикулярно и  запрашихме директно през пустинята.

След около 30 минути, страхотно раздрусани и развеселени попаднахме в бедуинското селище, към което ни водеха. Там живееха няколко семейства, които живееха в колиби под звездите. Жилищата им бяха направени от слама, а хората спяха на рогозки и килими, ръчно изработени от тях самите. Жените бяха изцяло забулени, а мъжете носеха дълги сиви роби. Имаха и малки деца, които ми направи впечатление, че са много красиви. Първото, което си помислих беше за разликата между живота на хората, как за едни нормален живот е едно, за други друго. Хората живееха буквално под звездите, сламените покриви са сложени, за да пазят от слънцето, тук дъжд никога не вали.

Бедуините отглеждат различни видове пустинни животни, които можахме да разгледаме в специално отделен терариум. Някои от тях не бях виждала никога преди това. Имаше костенурка на повече от 100 години, пустинна лисица, питон албинос, щрауси, мангуста и всякакви други пустинни същества.

Черешката на тортата беше язденето на камили. Бедуините притежаваха цяло стадо. А изживяването да яздиш камила е незабравима случка. Животинката ляга на земята, за да можеш да се качиш. Когато започне изправянето (заедно с теб на гърба й) започва най-веселата част, защото тя вдига най-напред задницата и изцяло се изправя на задните си крака, докато предните й са все още свити, а на теб ти се струва, че ей сега ще изхвърчиш от гърбицата й. Самото возене е много приятно. На слизане обаче кошмарът от качването се повтаря 🙁  Въпреки всичко, не го пропускайте за нищо на света.

Част от екскурзията е и каране на ATV-та в пустинята! Облечете се и се загърнете добре с шалове и шапки, не забравяйте и очила, защото накрая ще имате пясък и пепел и на най-тайните места 🙂 За тези, които са забравили да си вземат шалове от хотела на самата екскурзия ще ви предложат да си купите ето тези в местен черно- бял мотив. Удоволствието да си купите шал на екскурзията ни струваше 7 долара за парче. На вечерната ни разходка в Хургада още същия ден ги намерихме да се продават по 1 долар 🙂

На мене много ми допадна карането из пустинята. Не всички обаче бяха доволни, понеже имаше ограничение в скоростта, с която трябва да се движим, освен това трябваше да сме подредени в колона, което не се понрави на някои от присъстващите  мъжаги 🙂