Бурано е един от многото, пръснати във венецианската лагуна островчета, съседни на Венеция. Жителите му са около 4000, което го прави всъщност доста голям. Първото нещо, което прави впечатление, наближавайки с лодката Бурано е неговата пъстрота. Цветовете на къщите на острова се сменят от ярко жълто до кърваво черено и всякакви други крещящи нюанси. От местните хора разбираме, че това е дело на жените на рибарите, които в миналото боядисвали къщите си в различни цветове, за да могат съпрузите им да се ориентират по-добре в тъмното, когато си идват вечер след улов. Това е легендата, но от пътеводителя, който си купихме там разбираме, че всъщност общината се грижи много строго за цветовите съчетания и никой няма право да боядисва къщата си както му хрумне, цветът се определя от общинарите и се дава на семейството, а не на къщата. По цвета и нюансите се знае кое поколение или род живее в тази къща.
След няколко дни, прекарани в самата Венеция, Бурано ни се видя като някакво отшелническо и магическо място. Тишина, безлюдност и много пъстрота. Нямахме представа, че ще попаднем на подобно място, а и че съществува изобщо такъв спокоен остров само на няколко минути от шумната Венеция, затова изненадата е много приятна. Оказа се, че остров Бурано е известен основно с три неща: цветните си къщички, дантелата, за която също ще разкажем и познайте какво… наклонената си кула, която се оказва е по-наклонена и от тази в Пиза. Някои от местните хора разказват, че тя е дело на пияните строители и нищо повече, други пък твърдят, че кривината се дължи на постоянно влажната почва на островчето 🙂 . Става въпрос за църквата “Сан Мартино”, и по-точно за прилежащата й кула-камбанария.
Най-приятното усещане на островчето е уюта, който му придават местните хора, защото докато венецианците отдавна са напуснали родните си къщи, тук има живот и то истински, автентичен. От Венеция до Бурано пътувахме в лодката с ученици, които се прибираха с раница на рамо вкъщи. Тук няма автомобили. Единственият начин да стигнеш до друго място са лодките вапорето, които се движат по разписание и са номерирани също както градски автобус. Представяте ли си град без автомобили? Улиците, както и във Венеция представляват мрежа от преплетени канали и придвижването и на острова също се осъществява с лодки. Пред всяка къща е завързана по една такава.
Докато се разхождахме из тесните улички, няколко пъти бяхме отведени в самия заден двор на частни къщи и успяхме да уловим по някой миг от местното ежедневие. Казахме здравей на жена, която поливаше красивите си цветя в градината, а тя се усмихна като на познати. Традиционното за Италия висящо от прозорците пране ни съпътстваше на всяка улица и във всеки двор. Никъде другаде прането на хората не буди такъв интерес, както в Италия, във всичките й части и никъде не е фотографирано от туристите, както тук. За да преминеш от едната до другата страна на улицата- канал е нужно да откриеш мост. Тук мостчетата са дървени и много красиви.
Другата забележителност на острова Бурано е буранската дантела. Местните жени от край време се занимават с изработването на дантела във всичките й форми. Не можете да си представите за каква красота става въпрос, въпреки че за съвременния човек дантелата е нещо средновековно, тази тук те кара да ахнеш. Тук не само можете да си купите някое дантелено ръкоделие, ами жените с радост ще ви покажат как се плете на една кука. На острова има и специално училище и музей за изработка на дантела. В музеят ще останете без думи.
Как да стигнете до там ли? Островът се намира само на 7 км. от Венеция, но с лодката вапорето се пътува около 40 минути.