Карнавал в дъжда (Ксанти)

Много карнавали в християнския свят се провеждат на Сирни Заговезни. Маскирани хора гонят зимата, студовете и злите сили  още от прастари времена чрез езически ритуали, които постепенно са се слели със съвременните вярвания и проблеми и то до такава степен, че в ритуалите всъщност не е останало нищо религиозно.

Тази година Сирни Заговезни е на 2 март, а ние сме в Ксанти в съседна Гърция. Карнавалът там се провежда всяка година от 1926г. насам и е превърнат в едно от най-значимите събития в цяла Северна Гърция. Кулминацията му винаги е в неделя, на този празник, а големият парад започва точно в 1 след обяд по една от централните улица на Ксанти.

Дъждът не помрачава за миг празничното настроение на хората, а танци и вино топлят измръзналите зяпачи. От двете страни на дългата и тясна улица са построени заграждения, които да държат тълпата от шестващите групи, които една по една преминават зрелищно пред очите ни на фона на много силна и ритмична музика.

Шествието тръгва от началната си точка по план, въпреки неспиращия дъжд. Шарените чадъри, дъждобрани и маскарадни шапки успяват да спасят що годе положението че дори и да му дадат известен колорит. Опитваме се да си проправим път през тълпата, но единственото, което  можем да направим в голяма част от времето е да гледаме парада през очите на някой друг, намиращ се в по-предните редици до заграждението, в случая през екрана на телефона му 🙂

Групите минават една по една и носят със себе си невероятна емоция. По нито едно лице не се вижда разочарование. Мокри до кости, участниците в карнавала танцуват под дъжда и се усмихват на насъбралото се множество. Повечето от тях обаче държат в ръцете си напитки със затоплящо действие 🙂 Няма как иначе. Групите на различните училища обикновено са от по двайсетина човека, всяка от които е избрала някаква актуална тема, с която да се представи. Една от най-многобройните беше тази, облечена в чест на предстоящото бразилско световно първенство през 2014 година- участниците в нея бяха повече от стотина. Най-зрелищни за мен обаче бяха карнавалните платформи, върху които танцуваха или позираха хора. Най-малкото, понеже бяха огромни и можеха да се видят от всички, защото някои от дефилиращите по улицата групи изобщо не успяхме да видим 🙁

За съжаление не дочакахме края на карнавала. Бяхме толкова мокри, че беше немислимо да дочакаме кулминацията- изгарянето на чучелото, наречено Царос (от звука, който издават горящите на кладата дърва). Отдавна, когато започнало изгарянето на Царос се смятало, че така жителите ще се избавят от бълхи, но днес единственото важно нещо за кладата е тя да е възможно най-голяма.

От България до Ксанти стигнахме през ГКПП Илинден, Драма и Кавала, като пътят ни отне около 5 часа. На връщане обаче, решихме да изпробваме новооткрития проход през Златоград и горко съжалихме. Без да преувеличавам, това е най-странният и страшен път, по който съм минавала. Става въпрос за една отсечка от около 5-10 километра точно преди българската граница, по която пътят е еднолентов, много стръмен и с множество обратни завои. Оказа се, че разстоянието от Ксанти до границата при Златоград е около 50 км., а сме го взели за малко повече от час и половина!