Магията на Вурвуру

Ходили сме няколко пъти на Халкидики, на различни места, в различни хотели, но някак все сме пропускали едно място, за което са ми разказвали толкова много и все прекрасни неща. Приятели, докоснали се по някакъв начин до магията на Вурвуру обещават, че това е уникално място, на което ще се върнат. Отдавна плануваме и ние да отидем там. При първата явила се възможност, правим резервация, стягаме багажа и потегляме и ние към мечтаното Вурвуру и слънчева Гърция, която толкова много обичаме.

Вурвуро се намира на средния ръкав на Халкидическия полуостров- Ситония, най-красивият, най-безлюдният и най-магическият. От главния път табела сочи да завием вляво за Вурвуру и ние завиваме. Стигаме селцето с интересно име. Искаме да попитаме някого, за да ни упъти до хотела, но няма кой. Месец май е и туристическият сезон тук е едва започнал. Слизаме пред първия изпречил ни се магазин, но се оказва че е станало обяд и магазинът е затворен, а обедната почивка е много характерна за тези ширини. Връщаме се обратно в колата. Караме по дълга, права улица, дълга поне 3-4 километра! От двете страни на улицата, накичена като за парад, ни приветстват огромни палми, олеандри и смокинови дръвчета, засадени пред спретнатите семейни вили и хотели. Изведнъж пътят завива отново вляво и Вурвуру изведнъж безславно свършва. С радост установяваме, че всъщност сме пристигнали. Хотелът ни Екиес е скрит точно зад завоя.

Това всъщност е  Вурвуру- едно много дълго селце, без център, който няколко дни упорито се опитвахме да открием, без магазини, без сергии, без шумни барове, почти безлюдно. В цялото селце работеше една  пицария, а по време на разходките ни по самия плаж по-късно, открихме и няколко истински заведения. Вурвуру е място за истинска, спокойна почивка. Ако сте почитатели на шумните места, големите хотели и ол инклузива, Вурвуру в никакъв случай не е място за вас.

Пристигаме в Екиес. Страхотно е първото ми впечатление. Управитетят излиза на тревата, за да ни посрещне лично. Всичко вътре е във бяло- завесите, фотьойлите, столовете и орхидеите. Мирише на дърво. Подът, мебелите, стълбите, всичко е в дърво.

Екиес не е масов хотел и това се вижда и от гостите му. Тук няма да намерите забавления за деца, нито за тинейджъри, нито пък дори за вас. Хотелът е популярен с концепцията си за спокойна, еко-почивка на брега на морето. Никакъв шум не чухме за седемте дни, прекарани в хотела, а настаняванията, движението на хора, оставаха напълно незабелязани.

Стаята, в която се настаняваме е различна от всяка хотелска стая , в която сме били до сега. Уникалното обзавеждане си проличава веднага и вече знам защо хотелът е бутиков.

Оказва се, че всяка една стая в хотела е обзаведена по абсолютно различен и уникален начин. Йоргос разбира, че сме колеги и с удоволствие ни развежда из останалите свободни стаи в хотела. Оставам наистина без думи. Баня в средата на самата стая е закрита не с какво да е, а с балдахин, или баня и спалня, преградени само от стъкло… и всичко в бяло.

Закуската и вечерята се сервират в малък ресторант на самия плаж, с уникална гледка към морето, особено по залез слънце. От ресторанта се слиза по няколко стълбички на самия пясък. Плажът е точно пред хотела. Има приятни меки шезлонги, на които да полегнете. В морето е потопен хамак, на който можете да се изпънете над спокойната вода. Хотелът е в залив и тук не се образуват вълни, а водата е като огледало.

На около 200 метра от хотела се намира един от най-популярните плажове на Ситония – Кариди бийч.  Кариди бийч е също в залив, обграден с много пясък и големи и красиви камъни във външната му част, а водата е плитка и кристално чиста. За да стигнете плажа трябва да повървите няколко метра през борова гора. В същата гора се намира и модерен къмпинг, в който има посетители от различни близки и далечни страни.  Тук няма да откриете чадъри и шезлонги, но дърветата и камъните са достатъчни, за да се скриете от горещото гръцко слънце.

Местата за хранене във Вурвуру са почти точно толкова, колкото дните ни прекарани там, ако всеки ден се храните на различно място, няма да имате възможността дори да повторите някое заведение.  Най-предпочитаното място за хранене се казва ресторант Париж, разположен на брега на морето. Ресторантът, освен че предлага страхотна, прясно уловена морска храна има и чудесен изглед към отсрещния остров Диапорос. През уикендите  вечер можете да се насладите на жива гръцка музика. Таверната Итамос е друго добро място, където можете да похапнете. Единствения недостатък е отдалечеността на заведението  от морето. Намира се на самия главен път.

Има много неща, които можете да правите по време на почивката си във Вурвуру. От селцето се вижда малкото островче Диапорос, до което се шегувахме, че можем да отидем дори с плуване. Островът е много малък, 3,2 км2, но на него си живее местно население. Можете да наемете лодка, за да отидете до него, а лодки се предлагат по цялото крайбрежие на Вурвуру.

Най-голямата забележителност на острова е Синята лагуна на източната му страна, местност известна с кристалните си води. Хора от целия полуостров идват с лодки или малък пиратски кораб да се полюбуват на това прекрасно място.

Ако сте любители на пешеходния и велосипедния туризъм, не пропускайте да се изкачите до близкото, местно възвишение. От там се разкрива страхотна гледка към Вурвуру и цялата халкидическа околност. От такава гледна точка гарантирам, че любовта ви към региона ще се удвои. Велосипеди можете да наемете от хотела си или специална местна велосипедна организация, която може да ви предложи 17 различни велосипедни тура из целия полуостров. Повече информация можете да намерите тук: http://sithoniagreece.com/sithonia/vourvourou/biking/cycle-vourvourou-ridges/

Другото, което препоръчвам да направите е да отидете на Атонски круиз. Ще си подарите страхотно изживяване.

Спомнете си за Ормос Панагиас, селцето през което минахте точно преди да стигнете Вурвуру. От пристанището му сутрин отплава кораб, който ви отвежда на круиз покрай атонските манастири, място до което по сушата не е позволено да стигнете, особено пък жените. Направихме си чудесна целодневна екскурзия, за която ще разкажа с удоволствие някой друг път. От Ормос Панагиас корабът стига до края на Атонския полуостров, завърта и минава по цялото продължение на Атон в посока Уранополи. Корабът има право да се движи не по- близо от 500 м. от брега, но това е достатъчно да се видят красивите, древни манастири. На обяд корабът акостира в Уранополи, едно много китно пристанищно градче, където имахме възможност да пообиколим и хапнем. Два часа са напълно достатъчни да го обходите цялото.  След това корабът ви връща обратно в Ормос Панагиас.

Излишно е да казвам, колко разочарован се чувства човек, когато трябва да си тръгне от това или което и да е друго райско кътче. Със сигурност сте го изпитвали. Мисълта обаче, че си видял това красиво място и безбройните му  острови и плажове, те карат да се чувстваш откривател и още не тръгнал от Вурвуру, мислено се връщаш и догодина тук.